Живея в свят ,в който уж всеки има избор. Свят пълен с емоция , радост , щастие , тъга , страдание , любов и болка. Но въпреки това всеки сам изгражда свой собствен свят , такъв в какъвто иска да живее. Свят , който да го радва пълноценно , който му дава това , от което има нужда.
Аз съм едно обикновено момиче , но сама живея в своя свят , този , който сама съм си изградила. Донякъде объркан  разтурен изпълнен с мечти и желания, страсти и любов,мъка и тъга , но МОЙ.
Осъзнавам , че светът , в който живея е част от „големия свят” , това е единвит отворена система , в която всички ние със собствените си светове изграждаме един голям и живеем заедно в него.
Аз  нося всичката отговорност в света , в който съм избрала да живея. Той е реален.Да, различен е от всички други , но въпреки това е реален. Възможността да избирам ми дава сила и желание. Моят свят е изпълнен с хора , хора такива като мен , а не не по-различни – защото така съм избрала. Искам да живея на такова място , в което хората имат право на избор , в което никой не е задължен да се съгласява с желанието на другите и затова съм си го изградила сама.
И това така красиво според мен пясто е изпълнено с  хора не по-различни от мен. Хора, избрали да вярват в самата вяра.
И въпреки , че е мой . този свят не е толкова розов , защото такъв свят не съществува. Няма място , в което всичко да е красиво и добро или ако има , то това място е просто илюзия , създадена от въображението на един човек.  Затова в моя свят аз съм избрала да гледам реалистично, да виждам живота такъв , какъвто е. Знам , че не всичко е градина от рози , знам че има и камъни и пясък.Знам че не във всяка пустиня има оазис.Знам че злото съществува и на най-красивото място.  И въпреки , че съм сигурна , че много хора ще ме упректан за думите ми , аз знам че съм права , защото това е самата действителност и не е толкова лесно да си измислиш свой собствен свяр , в който да гледаш през „розови очила” и да оставиш „черните” на заден план. 
Всеки трябва да понася последствията от действията си и да носи отговорност за постъпките си – това е реалността и не можем да я загърбим.
Иска ми се да имах възможност да направя мястото , в което живея , такова , че всички да са щастливи и доволни. Не искам да виждам просяците по улиците , не искам да виждам децата в домовете за сираци , не искам да виждам бедните и нещастни жители нанашата държава , хората скитащи се бездом , децата умиращи от глад. 
Всеки в този свят се бори за нещо добро , всеки иска точно едно нещо – щастие.   Иска ми се да можех да помогна на всички в моя свят , да няма зло , да няма тъга , да няма страдание. Но не всичко е толкова лесно , осъзнах че не винаги можеш да постигнеш мечтите си , че не всичко се сбъдва . Това наистина е самата действителност. Тъгаа и нещастието следват и добрите хора , а не само лошите. Добрите дела не винаги водят до добро , не винаги доставят удоволствие. Да помогнеш на един – да добро дело е . Но да не помогнеш на всички нуждаещи се лошо ли е? Няма как да сбъднем всички мечти , няма как да ощастливим всички желания. Това е грозното на този свят.
Всичко, което разнообразява моят свят  е  щастието, което се сипе непрестанно от любимите ми хора. Това е нещото , което действително ме удовлетворява в тъжните моменти. Но как да се радваш , когато знаеш че някъде там някои страда безутешно и ти не можеш да му дадеш дори малко от твоето щастие.  Аз отдавна сам осъзнала, че моят свят е както прекрасен , така и не толкова розов, благодарение на моите родители , на моите близки и приятели аз съм изградила такъв свят , в които въпреки нещастието да живея щастливо. Силно се надявам някой ден всички да имат такъв свят , точно като моя . Надявам се , че  някой ден и аз ще допринеса за света на моите деца.
Светът , в което живеем е всичко което виждаме и чувстваме. Мисълта , с която се събуждаме всяка сутрин  и емоциите , които ни връхлитат допринасят  за неговото изграждане. И все пак не трябва да сме егоисти , нашето пространство трябва да свършва до там до където ако замахнем с рака няма да нарушим нечий друг свят.
Това е мястото , в което живея.

ТОВА Е МОЯТ СВЯТ ! КАКЪВ Е ВАШИЯТ?

Автор: Станислава Кавръкова